Съвършеният отговор

СЪВЪРШЕНИЯТ ОТГОВОР
(Вместо предговор)
от Иван Иванов
Пробуждането винаги идва- 
пробуждането все някога идва...
Най-красивото нещо на този свят е
да се впуснеш с всички сили
в него - света!
Как се постига това?
Чрез знанието.
Знанието е единственият път,
чрез който човек може да усети света,
природата.
Как се добива знание?
Знанието не се добива.
То се дава.
Дареният със знание вижда, чува,
усеща, живее.
Дареният със знание се нарича – жив.
Нарича се още – буден.
Човек, който не е дарен със знание,
се нарича – спящ.
Не буден.
Нарича се още – мъртъв.
Пробуждането винаги идва.
Пробуждането все някога идва.
Затова човек трябва да чака.
Не да търси, а да чака.
Това е единственият правилен път.
Какво означава да чакаш?
Да чакаш, означава да знаеш.
Знаещият използва думите
заради тяхното истинско значение.
За нищо друго.
Да чакаш, означава да вярваш.
Вярваш, означава да обичаш.
Обичаш, значи – любов
всяка дума има своя смисъл,
а всички думи водят към едно.
Към думата.
Думите не са всичкото.
Думите са едното.
Думите се изписват с една дума.
Думата се нарича – любов.
Какво значи да живееш?
Събуждането сутрин е факт,
който кара човека да осъзнава факта.
Фактът се нарича живот, а животът
се състои т един единствен
факт - мига.
Мигът още се нарича – сега.
Не после, не преди.
Сега.
Затова събуждането се нарича сега,
в този миг и тук.
Събуждането винаги е съпроводено
от осъзнаването за сега.
А това осъзнаване кара човека
да бъде отговорен.
Към какво?
Първо към любовта,
след това към съвършената си душа, на трето място към себе си -
така се казва.
Първо любовта,
на второ място – съвършената душа,
трето – себе си.
След събуждането следва изборът.
Нищо друго.
Какво значи избор?
Изборът винаги е съпроводен от целта.
А целта не е нищо друго
освен осъзнаване на правата,
които са ти дадени.
Целта се свързва
с едно единствено нещо,
и то се нарича усъвършенстване.
На какво?
На себе си.
Нищо в природата 
не може да се усъвършенства,
защото природата няма цел.
Тя самата е съвършена.
Усъвършенства се единствено човекът.
Това му е работата.
Човекът няма друга работа,
освен усъвършенстване.
Усъвършенстването пък
е свързано само с едно нещо -
усещането за съвършенството,
което се нарича - любов.
Какво прави човекът,
когато се събуди сутрин?
Всичко друго, освен да живее.
Сега и тук.
Човекът веднага забравя
за своите неограничени права,
които са му дадени,
за да усъвършенства себе си.
Затова той, човекът, веднага попада
пред или след живота и никога
в него – сега.
И това веднага го праща в грешката,
праща го в хаоса, наивността,
заблудата, престъплението и накрая
глупостта.
Глупостта винаги е съпроводена от
незнанието.
Винаги!
В събуждането е скрит целия смисъл,
цялата истина.
Всъщност нищо не е скрито за никого,
стига да можеш да го виждаш - пътят 
към съвършенството започва с изгрева 
на слънцето.
То, слънцето, е причина
за всички неща в живота.
Слънцето още се нарича - светлина.
Затова със събуждането си
човекът трябва да посреща изгрева 
с отворени очи и чиста душа,
за да се пълни с живот.
За да се пълни с любов.
Сутрин това е много важно.
Ако човек пропуска изгревите,
той пропуска цялото, пропуска
съвършения цикъл на сътворението.
Затова човекът има за задача
да се научи да бъде с цялото, което
винаги започва с изгрева на слънцето.
Цялото се съдържа в изгрева.
Изгрева ни го дава слънцето.
Слънцето ни праща светлината,
а светлината е родена от любов.
Събуждането сутрин още се казва -
благодарност.
С това е свързано събуждането.
С нищо друго.
Когато човек вижда пътя,
той крачи по него уверено,
и нищо не може да го отлкони встрани.
Нищо.
Защо е така?
Защото в това има смисъл.
Когато знае смисъла,
човекът излъчва любов,
а душата му прелива от благодарност.
Благодарност от това, че знае смисъла,
знае защо е тук на земята,
знае какво тябва да прави.
Такъв човек не може никой 
да го отклони от пътя му,
защото това просто е невъзможно.
Все едно да го отклониш от смисъла
и да го пратиш в глупостта.
Не е възможно.
Някои казват, че има много пътечки,
препятствия, лабиринти, в които
лутайки се, човек достига до истината.
Човекът не може да се лута.
Луташ ли се, значи си глупав.
А щом си глупав, значи - не знаеш.
Само незнаещият се лута
и върши безобразия.
Незнаещите са много.
Затова и глупостта на хората
е неизброима.
Всички цели, които си поставя човек,
са безсмислени,
щом са родени от глупостта.
Знаещият човек не може да има цел.
Знаещият човек е самата цел.
Нищо друго.
Целта се състои в осъзнаването на смисъла,
осъзнаването на събуждането,
знанието за сега.
Знанието прави човека смислен.
Какво значи знание?
Знанието е просветление.
То никога не може да се добие чрез опита,
защото самото просветление е нещо,
което отрича опита.
Опитът не може да даде никакво знание.
Опитът води само до бъркотия.
Опитът се нуждае от доказване.
Опитът преследва цел.
Нищо в природата не се нуждае от доказване,
защото тя – природата -
не се нуждае от никакви цели,
от никакви опити.
Природата не се нуждае от нашия ум.
Природата се нуждае
от едно единствено нещо -
да се разтваряш в нея,
да я обичаш със сърцето си.
Не с ума си.
На нея нашият ум не й трябва.
Трябва й нашето сърце.
На звездите не им трябва ум.
На слънцето също не му е нужен ум.
И на утрото, и на планината, 
и на водата.
Нужно им е възхишение, съзерцание,
любов.
Умът на човека винаги го води към
глупостта.
За да се отървеш от глупостта,
трябва да забравиш за ума.
Умът винаги греши.
Сърцето – никога. 
За да не си глупав, трябва да имаш
сърце, а не ум.
Сърцето прелива от любов,
а умът прелива от глупост.
Може ли човек да се освободи
от ума си?
Може!
Трудно, но може.
Единственият път да премахнеш ума е
да мислиш постоянно за любвта.
Когато мислиш за любовта, ти мислиш
само със сърцето си и то
прелива от любов и благодарност.
Не може да мислиш за любовта
с ума си.
Защото умът нищо не знае.
Знае само сърцето.
Сърцето може да се пръсне от любов,
а умът от глупост.
Може ли сърцето да се учи на любов?
Не може.
Сърцето просто трябва да си спомни
любовта.
Сърцето не се учи.
То си спомня.
Умът не може да помни.
На ума не му е дадено да помни.
Само на сърцето.
Затова, когато сърцето си спомни,
то излъчва любов,
защото си е спомнило.
Умът има една единствена задача -
да обича сърцето и да му се възхищава.
Умът не трябва да мисли,
а да се възхищава.
Това е работата на ума.
Сърцето не се възхищава.
То е любов.
То може само да прелива.
Сърцето също може и да страда.
Когато вижда глупостта -
сърцето страда.
Събудилото се сърце иска да събуди
спомена и в другите сърца,
за да започнат да преливат и те,
но това е много трудно.
Всяко нещо чака своя миг да се роди.
Да се родиш
означава да си спомниш.
Когато си спомни,
единствената работа на човека е
да се подготвя за завръщането си.
Само просветленият се стреми
към завръщането си и това прави
живота му смислен.
Има малко завръщане
и голямо завръщане.
Малкото завръщане се нарича сън.
А голямото - смърт.
Сънят е тъмнината, а смъртта-
светлина.
Светлината е Бог.
А Бог... Бог е любов.


Публикувано в Написано в анкракта, Антология Пишещи автори, 
Издателство Захарий Стоянов, София 1998

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Съвършеният отговор

  1. Future Health каза:

    наистина е уникално!

  2. Baufen каза:

    Много ми хареса…

  3. Afrodita каза:

    Прекрасно е, както и целия сектор с разкази.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s